Постинг
25.11.2018 18:00 -
Охридски легенди
Казват, че в Охрид има 365 църкви - по една за всеки ден. Не можах да ги преброя, но със сигурност знам поне 10 легенди около града и тъй като ми беше трудно да се спра само на една си избрах две. Първата е свързана с образуването на самото езеро.
Преди много години Охридското езеро не е съществувало. Там се намирала широка плодородна долина с гъсто заселени села. Сред долината имало извор, който се отварял и затварял. От него хората си наливали вода за пиене, перели там и дрехите си.
Веднъж на свечеряване една жена отишла да пере. Бързала да изпере, преди да се стъмни, и забравила да затвори извора, та текъл цяла нощ. Когато съмнало и хората от по-далечните села станали, раздвижили се по работа, що да видят - цялата долина била покрита с вода, а от селата, дето били пръснати по нея, няма ни следа. Уплашили се хората. В страха си не могли и да помислят да затворят извора. Затова побързали да бягат и да се спасяват в близките планини.
Така възникнало сегашното красиво Охридско езеро, чиито сини и дълбоки води учудват всекиго.
Тукашните хора разказват, че охридското езеро е свързано с Преспанското. Те вярват, че под планината, която се пресича от река Галичица, Преспанското езеро се влива в Охридското. Когато се запъне тая връзка, то се препълва и потопява близките села.
А втората е свързана с историята на България.
Легендата мълви, че някога, преди 1000 години, българският цар Самуил наредил да се засади дърво – чинар – в столицата Охрид. Когато още било младо дървото, Самуил забил меча си в неговия ствол, за да бележи могъществото на държавата. По онова време българското царство покривало почти целия Балкански полуостров.
Годините се нижели, чинарът растял, стволът се обвил около меча и се сраснал с него, клоните се издигали към небесата, силни и могъщи.
В следващите векове България преживяла възходи и падения, а мечът все стоял забит в могъщото дърво.
Отминали столетия и над България надвиснал османският облак…И пак според легендата, когато османците превзели Охрид, местният валия изтръгнал меча на Самуил от сърцето на стария чинар… тогава България пада под османско робство.
Преди много години Охридското езеро не е съществувало. Там се намирала широка плодородна долина с гъсто заселени села. Сред долината имало извор, който се отварял и затварял. От него хората си наливали вода за пиене, перели там и дрехите си.
Веднъж на свечеряване една жена отишла да пере. Бързала да изпере, преди да се стъмни, и забравила да затвори извора, та текъл цяла нощ. Когато съмнало и хората от по-далечните села станали, раздвижили се по работа, що да видят - цялата долина била покрита с вода, а от селата, дето били пръснати по нея, няма ни следа. Уплашили се хората. В страха си не могли и да помислят да затворят извора. Затова побързали да бягат и да се спасяват в близките планини.
Така възникнало сегашното красиво Охридско езеро, чиито сини и дълбоки води учудват всекиго.
Тукашните хора разказват, че охридското езеро е свързано с Преспанското. Те вярват, че под планината, която се пресича от река Галичица, Преспанското езеро се влива в Охридското. Когато се запъне тая връзка, то се препълва и потопява близките села.
А втората е свързана с историята на България.
Легендата мълви, че някога, преди 1000 години, българският цар Самуил наредил да се засади дърво – чинар – в столицата Охрид. Когато още било младо дървото, Самуил забил меча си в неговия ствол, за да бележи могъществото на държавата. По онова време българското царство покривало почти целия Балкански полуостров.
Годините се нижели, чинарът растял, стволът се обвил около меча и се сраснал с него, клоните се издигали към небесата, силни и могъщи.
В следващите векове България преживяла възходи и падения, а мечът все стоял забит в могъщото дърво.
Отминали столетия и над България надвиснал османският облак…И пак според легендата, когато османците превзели Охрид, местният валия изтръгнал меча на Самуил от сърцето на стария чинар… тогава България пада под османско робство.
Прости хора. Иначе са честни. Била съм. Благодаря за материала.
цитирайБраво- чудесни истории,тази за Самуил много ми хареса!
цитирайКогато отидете в долния край на Охридското езеро, досами манастира "Св. Наум" и ще видите там извира реката Цръни Дрин, а не Галичица. Обръщате се малко на изток, а манастира да е зад гърба ви, и съзирате планината Галичица. Възможно е водата от този мощен извор да преминава под самата планина и да идва от Преспа. За проуча историята и да напиша легенда за Самуил и Биляна минах отдолу в Гърция и посетих гроба на Самуил на остров "Св. Ахил" в малкото Преспанско езеро... Когато пишете нещо, търсете материали и проверявайте всичко, инак така излиза нещо като лъжотина, а може и някой да повярва... Бъдете отговорни към това, което публикувате. ;) https://www.facebook/cvetan.vojnov/posts/2139396739423546?__xts__[0]=680hE9Pjikvyx0DWn0VgTAK7aAQsEq17Z2Y9qtnyMIOpYw8E7txAnxj0Jcw0Xu4EY48Ze_cRnuCk0-4H38XFflwhYhlrI3GVQf0drxGYD5BzmqSalWKLXlSr-aol0Cj6C42jZByfHYE4z29IQF9JE6NQBYlKvcHUDljD9WHZI81eeqB14Eex5K452HKSJLN3S1_1TmPvVLul48n_K3W6AtHw2dEBzXq2h07avVAEOi_2diovPKFkOg9rjmVZMYWG05yffE_18cAfyaYhCfrcHdfHHh2RQTDmE0ncIRnLPysEkgXJ0SEY1cMNzcWoGMdsrm5VP7R8JrdXEpwaDMmc5&__tn__=C-R
цитирайhttp://istoriata/viewtopic.php?f=13&t=127&fbclid=IwAR2vIT1C-GkCsAq3sz8jIb6kE3j_OBbvLfkzCrQmO1KfW9nIW4IFFFUYRho
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 25
Архив