Прибирам се след работа и съм капнал, а ракията и салатата не ме чакат на масата. Е, няма как ще я ударя веднъж да се научи, че аз съм мажа в тая къща. Как може така, работя по цял ден, а тя какво прави. А това дете не спира да реве – зле го е възпитала, заслужава да и счупя ръката, но нали съм добър само ще я ударя още веднъж, ама в корема, че иначе ще станат синини и ще трябва после да се обяснява.
А вчера как беше тръгнала на работа с тази рокличка – сигурно иска да я заглеждат други мъже. Добре направих, като я заключих и не я пуснах. Уволнили я били – голяма работа. Аз съм мъжът в тази къща, вярно е, че работя за минимална заплата, но ще живеем на нея. Тя какво си мисли, че нейните пари ще ни оправят ли. Я да я ударя още веднъж, да не и минава през ума, че може да живее без мен. Ама как ще си помисли такова нещо, това дете нали трябва да има баща. Пък и тя няма къде да избяга – няма вече приятелки. Преди години и забраних да излиза и да се вижда с тях – след работа направо вкъщи. Свършва в 5, значи в 5:30 трябва да се е прибрала. От години и социални мрежи няма – за какво са ѝ, аз съм ѝ достатъчен. Пазарувам аз, в магазина може някой друг да я хареса и тогава ще трябва и него да бия.
Ами ако реши да ме напусне? Мисля, докато я ритам паднала на земята. Не, това няма как да и се присъни дори. Нали ще я намеря и ще я пребия без да ми мигне окото, но преди това ще се разправям с родителите ѝ. А те не са издръжливи като нея. Ще им счупя нещо и ще ми е жал. Стига и толкова бой за днес. Трябва да е разбрала кой командва тук и как да се държи с мен. Да отива да реве в друга стая, че не мога да ги търпя тези звуци.
Ами ако съседите са чули нещо? И какво като чуят, кой е толкова смел, че да се обади в полицията. Нали съм учил с кварталния, веднага ще ми даде номера на този, който ми се меси в семейството и го чака същото. Какво правим вкъщи си е наша работа. Няма закон, който да ме спре да си възпитавам жената, както аз намеря за добре.И баща ми така правеше, а майка ми не се оплакваше и се обичаха.
Спря да плаче, сигурно е заспала, но аз съм мъж имам нужди, ще я събудя и ще изпълня съпружеския си дълг. Не била искала, че кой я пита. Тя е МОЯТА жена, ще прави каквото аз искам. Това не е изнасилване. Когато сме се оженили се е съгласила да ме задоволява, когато и както пожелая. Утре ще и купя цветя, както винаги и ще и обещая, че това е за последно. Имах тежък ден и не знаех какво правя. Няма да се повтори. Винаги минава!
Аз я обичам, просто искам да я науча как да е добра съпруга и майка.
Всяка четвърта жена в България си признава, че е била жертва на домашно насилие.Колко обаче не си признават – статистиката не може да даде такива данни. Да се измъкнеш от този ужас е почти немислимо. Има спешен телефон за такива жени – 0800 11977 - той е безплатен и там може да получите съвети как да планирате раздялата и да излезете от тази токсична връзка без да има последствия.
Дръжте в течение приятелките си какво се случва с вас. Ако сте заслепение, те не са и имат трезв поглед върху ситуацията!
Първата крачка е да говорите за проблема!
